Менингитът представлява възпаление на обвивките на мозъка - менингите. Според етиологичния причинител менингитите се делят на две големи групи - бактериални и небактериални.

В рубриката бактериален менингит, неуточнен се включват:

• гноен менингит
• пиогенен менингит
• супуративен менингит.

Етиологията на бактериалните менингити е разнообразна - в зависимост от сезона и възрастта има предоминация на различни бактериални причинители. През зимно-пролетния сезон преобладават менингококови менингити; при новородено най-често се касае за хемофилус инфлуенца; при имунокомпрометирани лица - стафилококи, ентеробактерии, токсоплазми; при спленектомирани и хора с нефротичен синдром водещи са пневмококите.

Патогенезата на менингита причинен от бактерии показва, че заболяването е най-често вторично в хода на друга бактериална инфекция. Пътят на проникване на инфекцията в нервната система е след хематогенно дисеминиране (разпространение на причинителя чрез кръвта) на причинителя, по съседство - при остри гнойни процеси в съседство - лицеви кожни инфекции, зъбни инфекции, остър отит, мастоидит и други. Рядко инфекцията възниква при директно внасяне на бактериалния причинител - неспазване на асептиката при провеждане на лумбална пункция, открити черепномозъчни травми, неврохирургични интервенции.

Патоморфологичните промени показват възпалителен процес обхващащ арахноидеа и меки мозъчни обвивки и е най-добре представен по конвекситета на мозъка, където може да се види и гноен ексудат. Гноен ексудат може да се види и в мозъчните стомахчета, обхванати са и обвивките на гръбначния мозък. Ликвора е мътен, опалесциращ, с повишен брой клетки, често се открива самия причинител.

Клиниката на бактериалния менингит е с типично остро начало на общомозъчна и огнищна симптоматика породени предимно от повишеното вътречерепно налягане и фокалните мозъчни промени - налице е силно главоболие, повръщане, повишена температура до 38-40° С с втрисане, съзнанието е нарушено - от психомоторна възбуда до кома. Бързо се развива и синдром на менингорадикулерното дразнене с хиперестезия, вратна ригидност, патологични рефлекси, клиниката често е съпроводена с парези на черепномозъчните нерви - в зависимост от разположението на възпалителния ексудат.

При деца началото е често неспецифично - менингеалния синдром е невинаги добре изразен, началото може да е с епилептиформени гърчове, налице е подчертана кожна хипестезия (детето изпищява при вземане на ръце), фонтанелата е бомбирана, пулсираща. Детето е унесено, сънливо, отказва да се храни, налице са симптоми на дихателна и сърдечно съдова депресия.

Диагнозата се поставя след преглед от невролог. За верифициране на диагнозата е необходима направата на лумбална пункция, която показва ликвор изтичащ под повишено налягане, повишен брой левкоцити, а след микробиологична диагноза може да се установи и самия причинителя. Заедно с лумбалната пункция следва да се направи и хемокултура (посявка от кръвта). Като допълнителни изследвания могат да се направят компютърна томография, магнитен резонанс, електроенцефалография.

Диференциална диагноза на възпалението на менингите се прави с небактериален менингит - вируси, гъби, медикаменти, отравяния, мозъчни тумори, менингизъм - менингорадикулерно дразнене при различни инфекциозни и неинфекциозни заболявания без характерните ликворни промени.

Лечението на бактериалния менингит се извършва задължително в болнична обстановка в условията на интензивно наблюдение. Изборът на антибиотична терапия зависи от изолирания причинител и антибиограмата (проба за чувствителност на бактериите към антибиотика). Продължителността на лечението е средно 7-10 дни. При необходимост - комплицирани (усложнени) случаи се прилагат мощни комбинация от няколко антибиотика. Симптоматично се прилагат осмотични диуретици цел намаляване на мозъчния оток, антипиретици - за намаляване на температурата, при гърчова симптоматика - антиконвулсанти.

Прогнозата е добра при навременно лечение. Необходимо е ликвидиране на първичното гнойно огнище.