В рубриката менингит, дължащ се на други и неуточнени причини се включва:

• арахноидит
• лептоменингит
• менингит
• пахименингит

причинени от други и неуточнени причини.

Етиологията на менингита е разнообразна. Касае се най често за вирусни инфекции, системни заболявания с нервна симптоматика, лекарствено индуциран, мозъчни травми, невроинфекции.

Предразполагащи фактори за възникване на заболяването са някои възпалителни заболявания в областта на главата - хроничен отит (възпаление на ухото), синуити (възпаление на синусите), фарингити (възпаление на глътката), тонзилити (възпаление на сливиците); неврохирургични манипулации (на ЦНС); хроничен алкохолизъм, диабет, карциноми; имунодепресивно лечение.

Патогенезата показва навлизане на причинителя или негови токсични продукти в нервната система с въвличане на мозъчните обвивки, обилна ексудация и възпалителна инфилтрация. Процесът може да протече като остър такъв - остър менингит или като хроничен, водещ най-често до развитие на сраствания и нарушен ликворен дренаж.

Клиниката на менингита започва с типични симптоми на менингорадикулерно дразнене изразени в различна степен - умерено или силно повишена температура, главоболие, повръщане без облекчение, фотофобия (пациента се дразни от светлина), промени в съзнанието, засягане на черепномозъчни нерви - особено при базални процеси - засягане на лицев, очедвигателен, слухововестуболарни нерви. При прегледа се установяват положителни симптоми на Керниг и Брудзински, вратна ригидност. Ликворното изследване показва повишено ликворно налягане с лимфоцитна плеоцитоза (над 1000 клетки/mm3), леко повишени нива на белтъци и обикновено нормални нива на глюкоза, в зависимост от причинителя ликвора може да е бистър (при асептичен менингит) или мътен - при гнойните менингити.

Диагнозата на менингеалното възпаление се поставя след преглед от невролог, вземане предвид на епидемиологичната обстановка. Важни за диагнозата са ликворното изследване, провеждане на КАТ (компютърна томография), ЯМР (ядреномагнитен резонанс), електроенцефалография (ЕЕГ), вземане на материал за микробиологична диагноза, серологични изследвания – латекс аглутинация, PCR (полимеразно - верижна реакция), ELISA и други.

Лечението на менингита се провежда задължително в болнична обстановка с етиологична и симптоматична насоченост. Необходимо е намаляване на повишеното вътречерепно налягане, при необходимост дихателна реанимация, корекция на алкално-киселинното равновесие, на водно-електролитния баланс, противогърчова терапия.

Прогнозата е различна, възможни са остатъчни явления.